погача с подкова

подарък за всички, които считат себе си за добри разказвачи на приказки или добри гастрономи (има такива, нали?):

погача с подкова замесих, Лид,

продължих безкрайната история на Жустин

с таз тук приказка:

за една, замесена сред „шума на житата“

коледна погача с късмет

* * *

кръглата погача,

обредно замесена,

лупна – търколи се!

ехото унесено

дрезгаво заграчи

низ комина черен,

ала не догони я –

.

припкаше погачата.

огънят пропука

гръмко в цепениците

алени-засмени.

чанове заченаха

ангелогласна песен

.

с медните си трели.

.

килна се погачата –

ъгъл-край завърна

сетне тихо тупна.

малкото сираче,

ечемик сънувало, с

трепет я прегърна.

* * *

.

.днес изпращам дребната монета, която не положих тук в погачата:

ако вкусна е била за теб, „замеси“ една такава приказка за блога си,

а при възможност (блог дори да нямаш), 10-левова „монета“ задели –

на месец, три или година за SOS семейство в Дрен или пък в Трявна.

.

P.S. понеже Лид настоя да спомена нещо в по-прозаичен текст за кампанията „Приказка безкрай“ – за подпомагане на SOS семействата – и защото все пак става въпрос за най-малко 10 лева на година… – току-що ми хрумна, че покривът на този влак е дълъг  – място има не само за Чебурашка, Старуха Шапокляк и Гена (т.е. за добри акордионисти и добри приятели), а и… е, пак ще го кажа – добри разказвачи, гастрономи, а и всякакви други хоби-ти (хора с хоби! ) или какви да е земни твари (творения, създания). 😉

.