Сайтът за Рак на Гърдата има проблем с отчитането на достатъчно кликове, за да се достигне квота, необходима за даряване на минимум една безплатна мамограма дневно на жена в неравностойно положение.
Отнема само минутка да го посетите и да кликнете върху: ‘donating a mammogram – Click here – it’s free!’ – безплатно (розовото прозорче в средата).
Не ви струва абсолютно нищо. Корпоративните им спонсори/рекламодатели просто използват броя на дневните кликове, за да дарят безплатна мамограма в замяна на рекламaтa.
The Breast Cancer site is having trouble getting enough people to click on their site daily to meet their quota of donating at least one free mammogram a day to an underprivileged woman.
It takes less than a minute to go to their site and click on ‘donating a mammogram – Click here – it’s free!’ – for free (pink window in the middle).
This does not cost you a thing. Their corporate sponsors/advertisers use the number of daily visits to donate a mammogram in exchange for advertising.
P.S. понеже Лид настоя да спомена нещо в по-прозаичен текст за кампанията „Приказка безкрай“ – за подпомагане на SOS семействата – и защото все пак става въпрос за най-малко 10 лева на година… – току-що ми хрумна, че покривът на този влак е дълъг – място има не само за Чебурашка, Старуха Шапокляк и Гена (т.е. за добри акордионисти и добри приятели), а и… е, пак ще го кажа – добри разказвачи, гастрономи, а и всякакви други хоби-ти (хора с хоби! ) или какви да е земни твари (творения, създания). 😉
„Майка Ви изглежда е дала семейната ви сладкарница под наем?”
„А, да… ние с нея… не разговаряме напоследък.”
„Простете, получи се малко нахално-любопитно от моя страна!”
„Недейте така – нямам тайни от Вас!… Графинята пише ли? Как е? Харесва ли й Венеция?”
„Графинята? О, ние… да, добре е. Много й харесва. Да… хм… Венеция.”
–––-
„Дочух, че (наемателката) имала почти радикални убеждения!”
–––-
„Всички говорят, че била атеистка.”
„А това какво значи?”
„Не знам.”
–––-
„Ах, вие…!!!… Защо не внимавате?!”
„Простете, госпожо!”
„Да, госпожо, извинете!”
–––-
„Добре ли сте?”
„Да, да, добре съм, всичко е наред.”
„Защо не влезем в сладкарницата – да поседнете за малко?”
„Не, моля Ви, не си създавайте главоболия! Добре съм.”
„Главоболия? Как пък Ви хрумна! Приятно ми е – Виан Роше.”
„Каролин Клеман – дъщеря съм на Вашата хазяйка. Това е синът ми – Лука.”
„Здравей! Това тук е моята Анук. Моля Ви, заповядайте, влезте! Хайде, насам!”
–––-
„Опитайте това – обзалагам се, че досега не сте попадали на горещ шоколад като този: рецептата е от преди 2000 години!”
„Благодаря, но не мога, наистина. Лука, остави чашата!”
–––-
„Това какво е?”
„А вие какво точно виждате, мадам?”
„Моля?!”
„Това, което съзирате в колелото – на какво прилича? Назовете първото, което Ви хрумне…”
„Амии… жена на бял кон?”
„Ха!“
„Аз… май дадох глупав отговор…”
„Не, не – тук няма глупави отговори! Пипереният триъгълник… Ето! Трябва да е точно по Ваш вкус. С леко лют дъх на чили – да подчертае сладостта. Наситен аромат. Дързък.”
–––-
„А ти какво виждаш, Лука?”
„Виждаммм… зъби. Виждаммм… кръв… и череп.”
„Мно-о-ого тъмен, горчив шоколад… Този е любимият ти…”
„… който ще трябва да почака 5 седмици! Лука, не забравяй – постим! Благодаря Ви, но трябва да тръгваме. Беше ми приятно.”
„Удоволствието беше мое.”
–––-
„Пуртюф, хайде – след мен.”
–––-
„Колко струват тези там… лютивките?”
„4.50 кутията.”
„Ще ми я опаковате ли с кордела?”
„Мхм – разбира се.”
„Така ще мога поне да се преструвам, че са подарък от съпруга ми.”
„Да, наистина.”
„Тази отвън е Жозефин Мюска – много е своенравна…”
„Ето няколко бонбона и за съпруга Ви. Съдържат рафинирано какао от Гватемала – събужда страстта.”
„Шегувате се! Явно изобщо не познавате мъжа ми!”
„А вие явно изобщо не сте опитвали такива бонбони!”
–––-
„Що за глупост – да разчитам на едни бонбони!”
–––-
„Лука, имаш една грешчица в задача номер 6… О, миличък, тече ти кръв!!”
„Нищо ми няма. Виж – вече спря. Майко, моля те, новият учител иска сами да поправяме грешките си.”
„Не съм казала как да я поправиш, само споменах, че си я допуснал.”
На 9-ти декември почетохме и Света Анна – отбих се във вилата, честитих на Ани (щерката на Румен) и й пожелах много любов и дълъг живот…
Гледам сега фреската от 7 век – изображение на закрилницата на бездетните, бременните, стерилните, майките, дърводелците, стругарите, миньорите, конниците, бедността, търговците на стари дрехи, шивачките и плетачите на дантели и си мисля за скорошните новини от студентски град в София:
Какво ли изпитва майка, чието чедо едва на 20 годишна възраст пада невинна жертва на моментно човешко малоумие и дали мъката щеше да е по-поносима, ако бе покосено от неизлечима болест?!
Странно нещо е ръкоделието на живота – сякаш е оставено на „самовез“: постоянно се плете, лесно се къса, невъзможно е да се съшие, а дупките в него са неизменна даденост – дантела рехава и… съвършена в крехкостта си към многобройните „ако“! Моята нищожна брънчица засега май се държи (хм, подобно на онзи, ужасно праведния Йов, който дръзва да предизвика Бог), когато я разпне поредното „ако“… Слагам пръст на устните, за да спра неизреченото…
Тази нощ умувах във вилата – спорих надълго и нашироко с ирландец (снукър бизнес в Белгия и възстановяване на две стари къщи в Странджа), който ми разказа за експеримента „primal therapy“ – участвал бил в това общество навремето (днес някъде в Колумбия) и то когато е бил едва на 18. Другото им популярно название е „the screamers“. Идеята е да се преодолее заложената в „модерния“ западен начин на живеене невроза (разбирана според Фройд и Юнг, както той твърдеше), чрез абсолютна и първосигнална искреност – да вербализираш, без задръжки, емоциите си, но с единственото валидно за това затворено обществото правило – без физическо насилие! Споменà и някаква авторка на трудове по темата – Jenny James (признавам, не търсих в гугъл, защото бързах да споделя тук, а и не съм сигурна дали цитира името й правилно – беше пил доста бира). Според него краткият му престой там е имал значителен ефект за днешния му личен подход в общуването и достойното му бизнес поведение в Белгия и тук (което е похвално). Сподели още, че ненавижда агресивното лицемерие на компании като прословутата Macanthony Realty, а и преживяването със скриймърите е оставило у него ярък спомен за възхитителен досег с „най-смелите“ хора, които е познавал през живота си… Беше искрен (както казват: „in vino veritas“) – усетих го по женски, интуитивно (държа да уточня – без капка алкохол от моя страна).
Потърсих логиката на такъв експеримент от собствената си „камбанария“ и попитах дали там се е чувствал нараняван емоционално – отрече моментално, без замисляне. От това заключих, че е отишъл „свободен“ априори – т.е. без партньор или без роднина: неангажиран към никой близък и съответно неспособен да изпита емоционална болка от изказани директно думи. Иначе, как аджеба би се чувствал там баща със 17-годишна дъщеря, на когото непознат 35-годишен мъж „заявява“ ИСКРЕНО, че е сексуално привлечен от нея? Резултатът би бил наистина „screams“ (викове)… Той го потвърди. После отново натърти на уникалното за 18-те си години преживяване – за едни било подобно на „рай“, а за други – на „ад“. Повечето му приятели споделяли положителната му оценка.
Педагогът в мен се разбунтува и зачекнах явната, поне според мен, липса… т.е. фактическата невъзможност за игра в такова общество – да се преструваш, да заблуждаваш, да влизаш в роли, да възпитаваш собствената си емоционалност. Той твърдеше, че такова поведение е табу – не само би противоречало на първоначалната философия на движението, но и усетят ли, че се опитваш да лъжеш, си „аут“. Почувствах се странно – обзе ме безкрайна жалост към смелите хора от „primal therapy“, които целят връщане към някакво си уж „архаично“ съществуване преди развитието на „group dynamics & conventional ethic codes of behaviour“, считани типични за съвременната цивилизация (с нуждата от компромиси и подтискането на емоционалните ни импулси) – връщане назад към първични за съзнанието инстинкти, наречени ИСКРЕНИ… а аз, представете си, до преди минутки (буквално), съвсем искрено считах себе си за върл привърженик на теорията за племенния анархо-примитивизъм, или поне онзи негов вариант, онагледен във филма „Апокалипто“ на Мел Гибсън!
Нима животът днес е наистина зависим от правилата на самопогубваща се цивилизация и къде тогава е пътят за (ужас) чисто физиологичното ни нормално оцеляване? Съжалявам, ако звуча мелодраматично-налудничаво, но съм искрена.
Никулден почетохме с рибка, вино и музика на живо (Ники, Люси и Иво Даскалът, че даже и собственикът на „10 fingers“ – Ясен от Сънрайз , се включи с White Snake на рояла, а Люси ми сподели, че иска да пее на френски – „Un soir de pluie“).
Днес е поредният декемврийски празник и време за поредния поздрав. Ще празнувам, разбира се – няма значение, че не съм студент! 🙂 Както казва Лейди М – поводите винаги са добре дошли. Ще празнувам тихичко – във вилата. Ще пия червено вино и ще се радвам. Може пък и да стане раздумка…
Наздраве, Лейди М – сърдечни поздрави на теб и сестра ти!
Поздрави за ѣрен, когото познавам отскоро online, а също и за всички студенти, които приемат (само)образо-ваянието като нещо повече или по-малко сериозно! 😉
За Танчето, Димитър, Светла и Калина, които наскоро пожелаха да ме видят като щастлива жаба, получила тяхната награда-значка, за Вили, която разкри, че днес остарявам с една година – макар това да не значи, че помъдрявам 😉 и за всички, които се отбиват понякога тук.
Ето – поемам щафетата:
(питах се защо е Kreativ Blogger, а не Creative Blogger, но после реших, че е подходяща за мен като жаба, която не се бои от грешки и реагира спонтанно, дори да е прибързано понякога 🙂 ),
за да я предам на нови 6 блогера.
И така, предполага се да кажа 6 неща, които ме правят щастлива:
1. Спомени за успешно извършени бели…
С брат ми сме у дома (без родителски надзор: той в детска градина, аз в първи клас) и решаваме да се покатерим по чекмеджетата на гардероба, за да скочим от плота най-отгоре. Идеята е на брат ми и той настоява да ползваме ефирното шалче на майка – да го хванем в двата края и да го вдигнем над главата си за ‘парашут’. Аз като по-голямата с две и половина години, ‘осигурявам’ реализацията с предложението: Да си подложим дебела възглавница под дупето! Чудни скокове. Слава богу, читави останахме. Само аз си навехнах крака, той получи цицина на главата и… потрошихме едно чекмедже на гардероба. 🙂
Втори клас. Посещавам курс по немски в централно читалище, но ненавиждам учителката – удря ни с показалка по главите и ни гледа строго над очилата, кацнали на орловия й клюн. Maйка ми е връчила кутия шоколадови бонбони със заръката да почерпя за рождения си ден. Рядко съм бивала своенравна, но този път решавам да изям бонбоните ‘скришом’ със Стефания, която седи на чина до мен, САМО И САМО да не дам възможност на ‘клюна’ да ги опита! Чудни бонбони. След около месец вече съм се научила да обикалям града с автобус и успешно лъжа, че ходя на немски. Когато майка ми открива истината и ме замъква насила с помощта на баба ми (случайно дошла у дома), аз се запъвам като магаре на мост, стискам касата на вратата, опирам крак в прага и ръмжа: „Няма да вляза!“ Толкова с немския. 🙂
… и всички хубави спомени от минали или предстоящи миговете на общуване с приятели, роднини, познати или непознати хора.
2. Съпреживяване на вдъхновение в многобройните ми срещи с изкуството… – оригиналните платна от „Библейското откровение“ на Шагал при посещението ми в Ница, моноспектакълът „Сътресение“ на Мариус Куркински от снощи, „Малкият принц“ на Екзюпери, стар концерт на струнен квартет ‘на открито’ в полупещерата до Мадарски конник, а и още и още и още – … и моментите на лично вдъхновение за творчество, бели или забавления.
3. Когато малко дете ми каже „много те обичам“ и когато аз казвам, че обичам.
4. Когато съм полезна някому с действията си и когато ‘виждам’ решенията на зададени гатанки от всякакъв род (бях влюбена в играта ‘танграм’, подарък за рожден ден от преди няколко години).
5. Когато съм сред природата и й се наслаждавам с очи, душа и тяло.
6. Когато извършвам чародейство или разпознавам такова, дори ако за другите е просто тривиална случка от ежедневието.
7, 8, 9, 10 и т.н. до безкрай са може би частично описани или ще бъдат описани в блога ми. 🙂
Сега е моментът да предам щафетата, като номинирам 6 блогера, които реших да избера на принципа първите 6 от „дашборд сърфинг“ – без да ги познавам. Сред всички, които чета, не мога да отсея само 6 🙂 и мисля, че всеки блогващ се е заел с нелеката задача да бъде Kreativ, пък било то и по несъвършен начин. 😉
5. livre de milena (Je vous donne Kreativ Blogger Award: vous devez spécifier 6 choses qui vous rendent heureux et nomment 6 autres bloggers pour faire le même)
Подковата ми дрънка, йееее! My horseshoe jabbers - wow!
Една услуга, ако може – отнема минутка…
подковата на жабата - the frog's horseshoe 