подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

катмите на баба

Posted by Val на ноември 12, 2008

Седнах пред екрана с намерението да пиша за разходка из тесните уличките на малко френско селище, ала пред очите ми все изплуваше запустялата ни селска къща в Странджа, където прекарвах част от летните ваканции и коледните празници:

изглед от двора

буренясалия двор на кокошките

Външната ограда отдавна я няма – беше плет от горски трън, щеше да се види тук вляво на снимката.

Някогашния двор съдържаше голяма сламена къшлà (подслон за козите), а наоколо щъкаха кокошки – като дете обичах да заставам на стълбището и да им хвърлям зърно от ламаринената купичка, връчена от баба. Дворът мигом се огласяше се от кукдкудякане, гъши крясък и рева на старото магаре – Сивушко (страхувах се от него и не смеех да отворя портата, затова хранех „пилците“, както дядо ги наричаше, отвисоко).

„Къш, мари!“ и пилците се разбягваха, а баба поемаше леко попрегърбена, към къшлàта – да изчисти на козите. Звън от хлопки се чуваше рано сутрин или късно вечер, на прибиране от паша. Идилия! Колко ли звезди съм преброила и колко ли съзвездия съм открила, седнала на площадката на стълбите? Дядо  оттам ми показа „млечния път“ и „голямата мечка“…

Днес очертанията на двора се определят само чрез съседните огради и черния път отзад. Телената мрежа пък отделяше къщата от градината и двора. Не знам дали чардакът е все още там (в детските ми години беше сламен – ярко жълт, много красив!). Отдавна не съм  ходила на село.  Мисля, че откакто почина дядо, никой не се е отбивал, освен майка ми – за пълномощно и снимки за продажба… Съседите са добри – наглеждат имота, ала опустялата къща си е за оплакване. Обитават я единствено спомени.

опустялата къща

буренясалата градина с пчелина

Най-любимият ми е свързан с малката печка-кюмбе отдясно на дървената порта, водеща към градината (виж снимката тук горе). Кюмбето се пръкна там след като изчезнаха кошерите от пчелина – не помня коя беше причината, но един ден, като отидохме, те просто вече не бяха там. Дядо  така и не счете за нужно да дава обяснения… Може би се беше уморил, а може и няколкото кошера да бяха останали без пчели, знам ли…

Кюмбето пък, за наша радост, стана истински хит! Баба умееше да го разпалва с невероятна лекота и приготвяше върху него най-вкусните катми: подушеха ли пушека, чак съседите ни наобикаляха.

„Д’вечера ке метнем едни катми, баби!“

Замесваше обикновено тесто с брашно, вода и сол, може би с малко мая или каквото там е необходимо за  разточване, а после мяташе катмата върху голям сач или пък направо върху горещите пръстени на кюмбето. Изчакваше търпеливо да се изпече едната страна и посягаше с ръка, за да обърне – не се боеше от горещо. Щом катмата беше готова, баба я хвърляше в тавата и идваше моят ред – да намажа горната й страна с лъжица домашно масло от козе мляко, „бутано“ с дървено бутало в тесен  дървен съд. Разграбвахме  катмите още докато бяха топли и мигом ги излапвахме: чак пръстите си облизвахме, а баба печеше ли, печеше… Такава я помня – седнала на трикрако столче, с ръжен в ръка и блага усмивка на устните.

Advertisements

15 Коментари to “катмите на баба”

  1. albinos said

    Катмите са като палачинките, само, че са по големи, нали? Какъв пълнеж сте им слагали – някакво сладко или нещо солено? 🙂

  2. Val said

    По-твърди са от палачинките (поне бабините бяха такива – като индийски питки „нан“). Сиренце или мед им слагахме понякога. 🙂

  3. koue said

    Доколкото знам към сместа се добавя и мая, което е основната разлика спрямо приготвянето на палачинки. А за спомените… най-хубавото е, че ги има 😉

  4. Val said

    Да, мисля, че мая също се добавяше. Докато нас ни има, ще ги има и спомените. 😉

  5. Ако устроиш къщата за селски туризъм…

    Ако й направиш уебсайт и сложиш тази история по-горе…

    ще получиш толкова клиенти, че няма да има нужда да работиш друго – освен за удоволствие, разбира се 🙂

  6. Val said

    🙂 Понякога и аз съм мислила за това, но инфраструктурата там малко куца… Кой знае, може пък да се захвана със селски туризъм, ако друго не ми пасне (напоследък имам проблем с онова, което наричат „attitude“ и „колегиалност“ в работата)… 😉

  7. вили said

    И аз имам спомени с катми, но ми ги правеше леля. И къщата й прилича на бабината ти. Тя правеше катмите на огнището на двора и ние като гладни котета се въртяхме край нея и чакахме първата, втората…катми. После се нахранвахме до спукване и леля от остатъка правеше торта. Когато леля започваше да прави катми почти всички комшии идваха да я видят и естествено не си тръгваха преди да са похапнали и те. Благодаря ти, че ми припомни за катмите и за леля ми.

  8. Val said

    🙂 Няма по-вкусно нещо, нали? Катми на огън – приготвени с любов! Ех…

  9. Учудващо е как хубавите спомени правят така, че тази къща да изглежда някак по-мило…

  10. Val said

    Просто нямам снимки-спомени с баба и катмите, но съм съгласна с теб, Димитър – май точно къщата най пасва със снимки тук… Импулсивен беше този пост.

  11. Оф, стана ми мъчно, като прочетох това и като видях снимката. И ние имаме къща в селото на баща ми – с. Мелница, която почти се е разпаднала и като ходих преди две години, ми беше мъчно да я видя, защото съвсем друга е в спомените ми от детството. И често я сънувам…

  12. Надя said

    Валя, кое е Странджанското село?

  13. Val said

    Ей, Наде!!! Ти да не си в БГ?

    Голямо Шарково се казва селото.

    Не можах да се видя с Цеци… не знам дали е още в София (не успях да пътувам, както исках…). Обади се, ако си идваш, ок?

  14. Nadia said

    Hm, Valya! kade tochno e tova selo be? napravo ne sam go chuvala, a uj sam ot Strandjanskia krai:)

    Ne sam v BG – jivot i zdrave liatoto. A Ceci si e u doma. Tia se pribra okon4atelno, ne za malko, taka 4e 6te se vidite sledva6tia pat:)

    Kak minaha praznicite?

    Pozdravi!

  15. Georgi Marinov said

    Val – i moite baba i diado sa ot Goliamo sharkovo – i az imam sashtite spomeni. Kade e vashata kashta – i ka se kazvaha baba ti i diado ti ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: