Подковата ми дрънка, йееее! My horseshoe jabbers - wow!
Танцът на Саломе
Posted by Val в май 14, 2008
Фламенко-вариант на „Танцът на седемте воала“:
изпълнение на Аида Гомес
Обещах на Ал/бинос и Размисли (блогрол долу вляво) да пиша за танца на Саломе, линк за който поставих в коментар към Ливанска кухня на Ал. 😛 > Там Размисли правилно отбелязва, че този танц (видеото ще видите тук на финала) няма връзка с Ливан, но аз някак си го отъждествявам с красивата природа на тази държава – арена на граждански войни… Кога ли ще посетя Ливан?
В библейската история Танцът на Седемте Воала е средство за въздействие и доказателство за силата на женската съблазън: подучена от майка си, пленителната Саломе танцува пред цар Ирод и го принуждава да й поднесе отрязаната глава на пророка Йоан Кръстител. Такова уж ‘възвисяващо’ женската красота и изкуството на танца тълкувание просто лишава Саломе, танца и понятието женственост от активна позиция. С типична за църквата анатема над изкушението на плътта, религията принизява жената, красотата и изкуството до елементарна жертва на жаждата за мъст: майката на Саломе, заклеймена от пророка за влизането си в съюз на кръвосмешение с царя (брат на нейния съпруг), иска от дъщеря си да изпълни своя ‘дълг’…
😉 > на жената открай време все е ‘забранено’ да изпитва чувства или да ги защитава… Хм, доколко може да е оправдана Иродиада в чувствата си, ако ги има, към цар Ирод? Дали Саломе е просто жертва и средство за отмъщение, или сама изпитва някакви чувства… към кого?
Оскар Уайлд – един от любимите ми писатели, пръв пресъздава ‘активната’ Саломе в своята единствена драма, писана на френски език в Париж, 1891 г. – първооснова за известната опера на Рихард Щраус. В неговата интерпретация Саломе се влюбва страстно в карсивия пророк, без да има надежда за взаимност. Тази неосъществима страст я кара да пожелае смъртта му. Очаквам с нетърпение да видя и един от любимите си актьори – Ал Пачино, в ролята на Ирод в „Саломе“ по Оскар Уайлд:
(снимката е връзка към видеото)
Подобна гледна точка на ‘активната femme-fatale’ е дублирана, донякъде, и в образа на Мата Хари – известната пленителна шпионка, с която изкуството ‘стриптийз’ за първи (и май за последен) път действа в услуга на конспирацията… Само че при нея активността се явява в друг аспект > танцът като код за предавне на информация.
Въпреки това, жената-вамп или femme-fatale в образа на Уайлдовата Саломе и Мата Хари, няма как да не се преплита с femme-fragile или крехката жена, жертва на разюзданото в морален или политически аспект общество… Саломе и Мата Хари в крайна сметка умират вследствие на собствената си сила – женствеността, приложена като средство за въздействие…
Ето две поетични интерпретации на танца на Саломе 😀 :
ето и прекрасният танц на неизвестна за мен танцьорка, който всъщност ме вдъхнови за този пост:
(снимките са връзки към видео)
Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 😉
подковата на жабата - the frog's horseshoe 
razmisli said
Интересно тълкуване – че чрез танца жената изпълнява пасивна роля. Но ако ще е пасивна, защо ще е и виновна?
Може би Саломе е прототип на момичето на Джеймз Бонд 🙂 Използвано за съблазнение в постигането на някакви подривни цели.
Всъщност не е грешно този танц да се свързва с Ливан. Предполага се, че в различни вариации го има из цялото Средиземноморие, от фламенкото до българския кючек, но египетския вариант е бил популяризиран по света от филмовата им индустрия.
Има ли в България курсове за такива танци? Как им викат? (Аз съм танцувала такова нещо, е, не на нивото на танцьорката от видеото, но достатъчно, за да съм пристрастена). Ама ти не казваш каква е твойта връзка, дали го танцуваш 😉
Val said
Пасивна не чрез танца въобще, а само чрез танц, който се ползва като средство за чужда цел, т.е. не целта на танцуващия… да де, нещо като Мата-Хари и Джейни-Бонд 😉
Виновна само като ‘плътска съблазън’, т.е. грешница… според религията, де. Иначе Саломе е по-скоро жертва – умира наказна несправедливо, истинската виновница е майка й. 😉 Виж двете поеми във връзките по-долу – там ще видиш и ‘вината’ й в мъжкото тълкувание на библейската Саломе, и ‘активната’ позиция на женското тълкувание на А. Ц.
Така е, танцът го има в много вариации, но точно това видео, което предлагам тук в края, не знам откъде е… може и да е ливанка искусната танцьорка 😀 .
Има такива школи – аз не съм танцувала в нито една, но мисля, че бих се справила доста добре 😉 – за този танц не се изисква перфектно тяло, а чувство за ритъм, гъвкавост и… любов. А защо не и само последното?
albinos said
„за този танц не се изисква перфектно тяло, а чувство за ритъм, гъвкавост и… любов. А защо не и само последното?“
Да така е, но нека да не забравяме, че ориенталските танци се изпълняват най-вече от пълни дами, които арабите ценят много.
razmisli said
Закръглеността помага за ориенталските танци. Защото и лекото движение е достатъчно изразително и не е необходимо изхвърляне. Една голяма част от симпатиите ми към този танц е защото няма изискване за тяло. Това всъщност изискване идва с началото на балета. Към други танци не се прилага особено.
Val said
@ Ал – именно ‘пълните’, или по-скоро ‘закръглените’ форми са антипод на ‘перфектното’ тяло в съвременен аспект, т.е. > днес дори за арабите (май) такова тяло не е = на закръгленост… По-скоро закръглеността е ‘перфектна’ единствено за този танц. 😉
@ Размисли – закръглеността помага вероятно защото, доколкото аз знам (от разговори и от съвсем бегъл личен опит), този тип танци се танцуват с ‘цялото’ тяло, т.е. не се получава, ако използваш само крайниците с някакви стъпки или движения на ръцете… При този тип танци няма разказвана история, а по-скоро израз и стремеж към предаване на чувственост. При индийските танци би могло да е обратното – фиксирани пози и движения на крайниците, които символизират историята вътре в танца (аз и тях харесвам 🙂 ).