Подковата ми дрънка, йееее! My horseshoe jabbers - wow!
вяра или надежда?
Posted by Val в декември 5, 2008
Чудесна петъчна притча на Майк Рам! И все пак се питам:
Дали Бог не е по-скоро в надеждата, отколкото във вярата?
За жалост, ако тръгна по пътя а логиката, то трябва да призная, че има сред нас и такива, които искрено и безрезервно вярват в съществуването на Сатаната. Ала дали искрено се Надяват той да ги спаси в отчаяние или в беда?
подковата на жабата - the frog's horseshoe 
æren said
Не, но са нащрек за стратегиите му.
Val said
🙂 Именно – човек може да вярва във всичко, ала на кого се Надява в беда?
Lady_Marmalade said
God is the unconditional love!
Не случайно Бог е изпратил Исус Христос при хората,за да ни научи на тази любов.Но тъй като ние сме свикнали да изстрадваме всичко,сме го разпънали на кръст.
вили said
А може да е и късмет. Човек трябва да вярва най-вече на себе си, в своите сили и възможности. Да обича и да бъде обичан. Но дали е достатъчно това? За някои да, за други не.
kalina said
Абсолютно съм съгласна с Вили. Но и познавам човек, който наистина вярва, че Сатаната може да го спаси, което е много жалко.
Lady_Marmalade said
какво означава „сатаната да те спаси“? щом Бог е любов,милосърдие и възвишеност,а сатаната е негова противоположност,от доброто ли имаме нужда да бъдем спасени???
Val said
@ Вили – Спор няма. Какво става, обаче, ако твоите сили са доказано и изпитано Недостатъчни? Остава само Надеждата за нещо свише и… с последствия към по-добро за теб.
@ Калина – странно, наистина ли този човек вярва в спасение от отчаяние и беда – БЕЗ последствия към по-лошо? Тоест, Надява ли се на милост и добро бъдеще?
@ Лейди М – там е работата – някои вярват в Бог, а други – в Сатаната. Въпросът е на кого се надяваме за безвъзмездно спасение, ако ситуацията е критична?
Lady_Marmalade said
„Боже,Смили се над тези, които се опитват да сведат Космоса до едно обяснение, Господ – до някакъв вълшебен еликсир за спасение, а човека – до същество с елементарни нужди, които трябва да бъдат задоволявани!“
Val said
Кой твърди, че Космоса е обяснен по-горе или че Исус е елексир за спасение? Човекът пък ни най-малко не е описан като имеющ елементарни нужди за задоволяване. 🙂
Где прочете това?
Lady_Marmalade said
Не разбирам защо опирате до Бог само като източник на спасение?защо се молим,вярваме и се Надяваме Бог да ни помогне само когато сме в беда и отчаяние???Трябва да споделяме с Него и радостите си,да му благодарим за успехите си….мисля че реших дилемата Бог вяра ли е или надежда още в началото
God is Love
вили said
Щом силите не ми стигат – търся помощ или се отказвам(според случая). За това смятам, че е късметът е необходим за да се случи необходимото. В повечето случаи късметът изневерява, май.
Val said
@ Лейди М – права си 🙂 Любов е. Горния пост няма за цел да изчерпва Бог, а само коментира поуката от притчата – по нейната логика всичко, което е недоказуемо съществуващо, просто е извън обхвата на сетивата и трябва да вярваме в неговото съществуване. Това важи не само за Бог, но и за Сатаната, и за розовите слонове.
@ Вили – ако и помощта не стига, а късметът се бави, СЛЕД КОЛКО ВРЕМЕ се отказваш и… какво правиш през това време? 😉
deni4ero said
тоя уордпрес се … гаври с мене … имах коментар и ми го е зачеркнал гада 😦
Lady_Marmalade said
и за великденския заек и дядо коледа и феята на зъбчетата….усещам иронията ти Вал…. 🙂 направо ме лъхва….както и да е….можи бе не е „прието“ „kidow“ да поспорва с „grown-ups“ 😛
I`ll watch my mouth !!!
Val said
@ Дени4 – А? ти имаше коментар на другия пост – за луфата и банята… 😦
карай, пускай пак и кажи кое къде да е… 🙂
@ Lady M – please, do take a mirror first, or it will be hard for you to „watch“ your mouth. 😉
Lady_Marmalade said
What can I say? I just take God too seriously …
I`ve been black for so long that I almost poisoned myself,so I`ve checked into God`s Rehab.
p.s.I broke all the mirrors at my home,cuz they obstruct my way to see my real me 🙂
Val said
@ Lady M – when you are able to see your real you, even your reflection in the mirror could not obstruct you. 😉 > Oskar Wilde illustrated it in „The Picture of Dorian Grey“. 🙂
Lady_Marmalade said
I`m gonna read that book ,thanx
I am logging off now or I will miss my Pineapple Express :)))
Good Night,Val…..everybody
æren said
Lady_Marmalade, I totally agree with you. 😀
Lady_Marmalade said
I am just sharing an opinion..if it`s possible of course 🙂
deni4ero said
явно аз съм най-разсеяният човек – пиша коментар и после бегам, без да го пусна … съгласна с лейди-то М!
Mari-ana said
Lady_Marmalade, пишете: „Трябва да споделяме с Него и радостите си,да му благодарим за успехите си“. Доколкото си спомням от Библията, Бог ни дава възможността сами да вземаме решения. Това означава сами да носим отговорност за тях. Тогава защо трябва да благодаря за успехите си на него?
Прекрасно е да научиш някого на любов, но ако не е мъдър и добър, тази любов може да навреди. Историята и съвременността са пълни с доказателства за това. Толкова престъпления са извършени в името на любовта към Бог?!
Моето мнение е, че надеждата е последното убежище на загубилите вяра. Без значение каква вяра. А колкото до противопоставянето на Бог и Сатана – май го правим, защото така ни е по-лесно да оправдаем избора си. И пак опираме до собствената си отговорност. Пак в Библията пише, че ще ни съдят „после“. Така че, ще трябва да почакаме до послето, за да разберем кой е прав и кой не е.
Обичам разговори на тази тема и се извинявам, ако съм прекалила с коментара си. Ама мога и още. 😀
Mari-ana said
Val, опитах се да пратя коментар, но нещо не стана. Пише ми, че вече съм го изпратила. Тези дни wordpress прави много номера. За всеки случай си го копирах – кажи ми, ако не е дошъл да го пратя отново.
Mari-ana said
😆 Забавно,а. Вече го виждам. 🙂
Lady_Marmalade said
Mari-ana,
именно за това ми хареса в блога на Вал,харесва ми че се разискват теми по-стойностни от тези в ежедневието ми напоследак.Споделяйки коментара си не съм очаквала всички да са сагласни с мен,напротив радвам се ,че има много мнения.
Относно Библията,всеки има свободата да я тълкува по свое му.Аз лично сам я чела 7 пъти,и всеки път съм откривала нещо ново и съм си обяснявала нещо непонятно до този момент.Коментара ми се базира на идеята,че не е необходимо да опираме до Бог само в нужда,когато сме зле,отчаяни и не можем да се справим сами,а и да споделяме с него и положителните неща ,които се случват в живота ни.
Вие казвате“защо да му благодаря за успеха си,постигнала сам го сама“…ами тогава защо и да му се оплакваме за нещастието си и да молим за помощ?Заслужаваме ли го?
Относно любовта,тя е много повече от физическо привличане между двама души,тя е много повече и от приятелската обич.Аз говоря за тази най-велика степен на любовта,възвишената любов,всеопрощаващата любов,която много малко хора на този свят са успели да усетят.Тя е Бог.Хората с грешна представа за тази любов са склонните към престъпленията,за който споменавате.
Mari-ana said
Lady_Marmalade, съгласна съм с Вас. Ако вярваш и се уповаваш на Бог, не трябва да го търсиш само при нужда и само за помощ. Затова смятам, че онези, които Го търсят само тогава, дълбоко в душата си не вярват в него, просто са отчаяни. А в отчаянието си някои хора, даже търсят и Сатаната.
А за любовта, ах любовта… Така както сте я описали, наистина малко хора я усещат. Познавам личности, които изпитват точно такава любов, но не вярват в Бог. Лично аз вярвам, че има сила по-висша от нас, но не ú давам име, и определено не искам да се числя към някоя религия. За мен вяра, религия и църква са три различни неща.
Val said
Мисля, че се провалих с посланието в този пост. Ето какво имах предвид, като един лаик, разбира се:
Когато вярваш в съществуването на Бог извън теб, няма как да не вярваш и в Сатаната, но се УПОВАВАШ на Бог, за да те избави от Лукавия – всички сме родени в грях, според библията, и плътта ни е грешна.
Това си е чист парадокс на свободата на избора – ако не избереш Бог, си обречен на вечни мъки, нали?
Исках просто да намекна, че дори онези, избрали Сатаната поради някаква заблуда, стигат до УПОВАНИЕТО в Бог в критичен момент, защото – може да сме грешни, може да избираме грешно, но духът ни е „вдъхнат“ от Бог, не от неговия провинил се слуга и колкото и да се изкушаваме и така да продаваме душата си, „вдъхнатото“ остава, докато дишаме.
Бог е вътре в нас – чрез вдъхнатото. Друг е въпросът как живеем живота, който ни е даден.